Близо 26 % е очакваният ръст на софтуерния сектор през 2022 г.
ИКТ промишлеността, в която софтуерният бранш е водещ, има амбицията в следващите пет години да заеме първото място по доходи в българската стопанска система. Това обаче няма да сe случи, в случай че обезпечаването на гении за промишлеността не стане цялостен приоритет. Това оповестиха от БАСКОМ при представянето на традиционния годишен отчет БАСКОМ Барометър. То се състоя в наличието на мениджърите на софтуерните компании-членове на асоциацията, която към този момент наброява над 150 компании и организации, както и на министъра на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов.
На база на историческите натрупвания и трендовете, които наблюдават с Барометъра, от БАСКОМ са уверени, че софтуерният бранш ще е структуроопределящ поради ускорената дигитализация на бизнеса и обществения бранш. Той ще бъде в основата на конкурентоспособността на всички промишлености и ще дърпа стопанската система напред, компенсирайки финансови рецесии, инфлация и застой. За да може софтуерният бранш да осъществя всичко това дружно благодарение на целия запас на ИКТ промишлеността, е от сериозна значимост обезпечаването на гений посредством смели промени в образованието, вкл. създаване на минимум 10 софтуерни учебни заведения, адекватни инвестиции за STEM в Националния проект за възобновяване и устойчивост; цялостна политика за привличане на фрагменти от чужбина чрез ускоряване на процедурата за издаване на сини карти и адекватна данъчно-осигурителната рамка.
„ В момента се осъществя голяма софтуерна промяна, сходна на тази, която се случи в края на 90-те години, когато интернет стана наличен за всички и преобрази международната стопанска система. През 2023 година навлизането на изкуствения разсъдък ще се разгърне във всяка една сфера на икономическия живот по метод, който към този момент не е на хартия и в академичната сфера. Това ще трансформира стопанската система по този начин, че ще е доста мъчно да предвидим какво тъкмо ще се случи, само че знаем, че ще се случи доста бързо. От БАСКОМ Барометъра е ясно, че софтуерният бранш всяка година пораства с големи проценти, а от следващата година този растеж ще е още по-експоненциален. Но цялата българска стопанска система или ще настигне останалите страни, или ще изостане отчайващо “, предизвести Доброслав Димитров, ръководител на УС на БАСКОМ.
Министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов също изрази оптимизъм, че е изцяло допустимо софтуерният бранш до пет години да е на челните места по доходи в стопанската система и очерта значими проблеми, с които страната следва да се ангажира:
„ Трябва да се съсредоточим върху изискванията за развиване на софтуерните компании, които към този момент са в България, привличането на фрагменти за бранша и по какъв начин да преодолеем тази пропаст сред ИТ сектора, който е на международно равнище и българските дребни и междинни предприятия, които са на последни места по цифровизация. Това, че едни вършат международни нововъведения, а други нямат даже интернет уебсайт, е сериозен проблем, по който би трябвало да работим. Ускоряване на процедурата за синя карта за привличане на гении от трети страни сигурно също е доста значима, защото е най-краткосрочното решение на казуса с неналичието на фрагменти за бранша. Но това би трябвало да се случва дружно с политиките по връщане на българи от чужбина и привличане на хора, които да оценят България като марка и като положително място за живеене, не просто за правене на кариера “, сподели министърът.
25,9% е предстоящият растеж на приходите на бранша, достигайки 7,34 милиарда лева за приключващата 2022 година За миналата 2021 година растежът е с 1,22 милиарда лева по-висок по отношение на предходната 2020 г., като за последните 10 години секторът е нараснал над 6 пъти оперативните си доходи. За 2021 година отново основният процент от приходите - над 80% - е от експорт. Това сочат резултатите от тазгодишния БАСКОМ Барометър, който се издава годишно от 2009 година насам и наблюдава трендовете в развиването на софтуерния бранш. Изследването включва данни от разбор, направен от CBN – Pannoff, Stoytcheff@Co и резултати от вътрешно проучване измежду членовете на БАСКОМ, обхващащо 2021 година, прогнозни данни за 2022 година, както и прогнози с петгодишен небосвод.
През 2022 година упованията са софтуерният бранш да достигне 4,5% по отношение на Брутният вътрешен продукт на България, като за последните 10 години делът се е нараснал тройно. Този триумф се реализира с едвам 50 000 заети чиновници в бранша, което ясно потвърждава, че техният принос за българската стопанска система е значителен. Прогнозата е през 2022 година софтуерният отрасъл да внесе в бюджета 214 млн. лева повече налози и такси в сравнение с 2021 година, когато секторът е съдействал за националния бюджет с общо 1,055 млрд. лева данъчни приходи.
„ Отделно към директните налози би трябвало да прибавим приноса в косвените налози – консумации, Данък добавена стойност, акцизи. Всички знаем, че софтуерният бранш е водеща мощ в доста други браншове като недвижими парцели, туризъм, развлечения. Без нас тези браншове биха имали сериозен проблем в развиването си. В допълнение, софтуерният бранш е един от дребното в българската стопанска система, който е напълно на ярко. Ние от дълго време сме се разделили с българската фантазия да крием налози и това следва да е норма за всички, означи на собствен ред Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на асоциацията.
Близо 3 млрд. лв. ще достигнат данъчните приходи от софтуерния сектор в 5-годишната прогноза на БАСКОМ, която планува още до 2026 година приходите на бранша да надвишават 15 милиарда лева, а нови 34 000 таланти ще са нужни на софтуерните компании. Не е ясно обаче от кое място ще дойдат те.
„ Ние би трябвало да прибавяме по 5-6 хиляди работни места всяка една година, а през 2026 година те ще са 9 хиляди единствено за софтуерния бранш, без да броим всички останали браншове, в които са нужни ИТ експерти и софтуеристи, включително обществената администрация. Ако чакаме тези гении да дойдат от университетите, това няма да се случи, защото от статистиката, която получаваме от Министерство на образованието и науката, най-оптимистичната прогноза е до 2800 индивида годишно да приключват специалности, които са свързани със софтуерната промишленост. Въпреки, че има доста частни начинания и университети, които работят в тази посока, това не е консистентно решение “, означи на собствен ред и Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.
Именно достъпът до гении е посочен от софтуерните компании като един от най-сериозните рискови фактори, които могат да се отразят отрицателно на възходящото им развиване. Другите са: процесите в националната и световната стопански системи, държавната политика, конкуренцията и следствията от Covid 19.
На база на историческите натрупвания и трендовете, които наблюдават с Барометъра, от БАСКОМ са уверени, че софтуерният бранш ще е структуроопределящ поради ускорената дигитализация на бизнеса и обществения бранш. Той ще бъде в основата на конкурентоспособността на всички промишлености и ще дърпа стопанската система напред, компенсирайки финансови рецесии, инфлация и застой. За да може софтуерният бранш да осъществя всичко това дружно благодарение на целия запас на ИКТ промишлеността, е от сериозна значимост обезпечаването на гений посредством смели промени в образованието, вкл. създаване на минимум 10 софтуерни учебни заведения, адекватни инвестиции за STEM в Националния проект за възобновяване и устойчивост; цялостна политика за привличане на фрагменти от чужбина чрез ускоряване на процедурата за издаване на сини карти и адекватна данъчно-осигурителната рамка.
„ В момента се осъществя голяма софтуерна промяна, сходна на тази, която се случи в края на 90-те години, когато интернет стана наличен за всички и преобрази международната стопанска система. През 2023 година навлизането на изкуствения разсъдък ще се разгърне във всяка една сфера на икономическия живот по метод, който към този момент не е на хартия и в академичната сфера. Това ще трансформира стопанската система по този начин, че ще е доста мъчно да предвидим какво тъкмо ще се случи, само че знаем, че ще се случи доста бързо. От БАСКОМ Барометъра е ясно, че софтуерният бранш всяка година пораства с големи проценти, а от следващата година този растеж ще е още по-експоненциален. Но цялата българска стопанска система или ще настигне останалите страни, или ще изостане отчайващо “, предизвести Доброслав Димитров, ръководител на УС на БАСКОМ.
Министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов също изрази оптимизъм, че е изцяло допустимо софтуерният бранш до пет години да е на челните места по доходи в стопанската система и очерта значими проблеми, с които страната следва да се ангажира:
„ Трябва да се съсредоточим върху изискванията за развиване на софтуерните компании, които към този момент са в България, привличането на фрагменти за бранша и по какъв начин да преодолеем тази пропаст сред ИТ сектора, който е на международно равнище и българските дребни и междинни предприятия, които са на последни места по цифровизация. Това, че едни вършат международни нововъведения, а други нямат даже интернет уебсайт, е сериозен проблем, по който би трябвало да работим. Ускоряване на процедурата за синя карта за привличане на гении от трети страни сигурно също е доста значима, защото е най-краткосрочното решение на казуса с неналичието на фрагменти за бранша. Но това би трябвало да се случва дружно с политиките по връщане на българи от чужбина и привличане на хора, които да оценят България като марка и като положително място за живеене, не просто за правене на кариера “, сподели министърът.
25,9% е предстоящият растеж на приходите на бранша, достигайки 7,34 милиарда лева за приключващата 2022 година За миналата 2021 година растежът е с 1,22 милиарда лева по-висок по отношение на предходната 2020 г., като за последните 10 години секторът е нараснал над 6 пъти оперативните си доходи. За 2021 година отново основният процент от приходите - над 80% - е от експорт. Това сочат резултатите от тазгодишния БАСКОМ Барометър, който се издава годишно от 2009 година насам и наблюдава трендовете в развиването на софтуерния бранш. Изследването включва данни от разбор, направен от CBN – Pannoff, Stoytcheff@Co и резултати от вътрешно проучване измежду членовете на БАСКОМ, обхващащо 2021 година, прогнозни данни за 2022 година, както и прогнози с петгодишен небосвод.
През 2022 година упованията са софтуерният бранш да достигне 4,5% по отношение на Брутният вътрешен продукт на България, като за последните 10 години делът се е нараснал тройно. Този триумф се реализира с едвам 50 000 заети чиновници в бранша, което ясно потвърждава, че техният принос за българската стопанска система е значителен. Прогнозата е през 2022 година софтуерният отрасъл да внесе в бюджета 214 млн. лева повече налози и такси в сравнение с 2021 година, когато секторът е съдействал за националния бюджет с общо 1,055 млрд. лева данъчни приходи.
„ Отделно към директните налози би трябвало да прибавим приноса в косвените налози – консумации, Данък добавена стойност, акцизи. Всички знаем, че софтуерният бранш е водеща мощ в доста други браншове като недвижими парцели, туризъм, развлечения. Без нас тези браншове биха имали сериозен проблем в развиването си. В допълнение, софтуерният бранш е един от дребното в българската стопанска система, който е напълно на ярко. Ние от дълго време сме се разделили с българската фантазия да крием налози и това следва да е норма за всички, означи на собствен ред Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на асоциацията.
Близо 3 млрд. лв. ще достигнат данъчните приходи от софтуерния сектор в 5-годишната прогноза на БАСКОМ, която планува още до 2026 година приходите на бранша да надвишават 15 милиарда лева, а нови 34 000 таланти ще са нужни на софтуерните компании. Не е ясно обаче от кое място ще дойдат те.
„ Ние би трябвало да прибавяме по 5-6 хиляди работни места всяка една година, а през 2026 година те ще са 9 хиляди единствено за софтуерния бранш, без да броим всички останали браншове, в които са нужни ИТ експерти и софтуеристи, включително обществената администрация. Ако чакаме тези гении да дойдат от университетите, това няма да се случи, защото от статистиката, която получаваме от Министерство на образованието и науката, най-оптимистичната прогноза е до 2800 индивида годишно да приключват специалности, които са свързани със софтуерната промишленост. Въпреки, че има доста частни начинания и университети, които работят в тази посока, това не е консистентно решение “, означи на собствен ред и Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.
Именно достъпът до гении е посочен от софтуерните компании като един от най-сериозните рискови фактори, които могат да се отразят отрицателно на възходящото им развиване. Другите са: процесите в националната и световната стопански системи, държавната политика, конкуренцията и следствията от Covid 19.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ